Menu
Categories
 
Топлоизолации
Print Friendly, PDF & Email

Rivatherm2_130.jpg

Топлоизолация:

Стремежът на човека за по-уютен и по-евтин начин на живот доведе до по-голямата употреба на топлоизолационни материали в строителството – жилищно и обществено.

Топлината при определена температура винаги има свойството да преминава в зона с по-ниско температурно ниво. Следователно при отоплявана къща през студените годишни времена тя преминава например през външната стена отвътре навън. Но топлината, която изтича навън, е изгубена.

Енергията, която се използва за отопление, е много скъпа, поради което тя трябва да се изразходва икономично. Добрите и правилно положени изолационни материали намаляват потреблението на енергия най-малко с 40% и поддържат добра звукоизолация на помещенията.

Тук се проявява полезността на топлоизолацията: тя намалява топлинния поток и така намалява топлинните загуби. Този ефект се постига при външната изолация, както и при вътрешната.

Топлоизолацията е строителна система, в основата на която има топлоизолационен слой. Качествените топлоизолационни системи намаляват енергийните загуби на жилището и подобряват комфорта на обитаване през всички сезони.

Сред най-добрите изолационни материали, които се използват масово като топлоизолационен слой в строителните системи, са продуктите на базата на минералната вата.

Какво е минерална вата?

Минералната вата е неорганичен материал, който се използва за топлоизолация и филтриране.

Ватите биват стъклена и/или мергелна(каменна). Счита се, че и стъклената и каменната вата са минерални вати.

Минералните вати са ефективни като топлоизолации, благодарение на многовлакнестата си импрегнирана структура. Не са хигроскопични, не са запалими, не гният, не променят формата и свойствата си във времето.

Минералните вати се предлагат във вид на рула, на плочи, на тръбна изолация и на пана.

Минералната каменна вата се произвежда, като чрез специална технология се разтапя вулканична скала и други примеси при температура от около 1600°C. От получената маса се изтегля нишка, най-често с дебелина 6-10 μm. Тя може да се импрегнира със специални минерални масла, които я правят хидрофобна и позволяват поетата вода да се изпарява и материалът да възстановява първоначалните си изолационни качества.

Минералната стъклена вата се произвежда, като след разтопяването на смес от кварцов пясък и рециклирано стъкло при температура от около 1450° се получават фибри с размер 5-6 μm. Сцеплението и механичната якост на ватата се постига посредством добавяне на сързващи вещества към всяка една фибра. Така полученият стъклофибърен мат се загравя до около 200° с цел полимизиране на смолата и се пресова за придобиването на сила, стабилност при желаната плътност и дебелина. Съдържанието на SiO2 в стъклената вата е над 60%. Последният стадий от производството включва нарязването на ватата и опаковането и в ролки или пакети под високо налягане за посигане на по-малък размер на опаковката с цел улесняване на транспортирането и съхранението и.

При работа с минерална вата носете добре затворено облекло и маска за лице.

Vata.JPG Vata 001.JPG Vata 0.JPG

Vata 01.JPG Vata 2.JPG Vata 05.JPG

Vata 02.JPG Vata 03.jpg Vata 04.JPG

Благодарение на своите фибри стъклената вата има отлични характеристики по отношение на топлоизолация и пожароустойчивост. Нейното малко тегло, гъвкавост и еластичност я правят лесна за използване, което е важно условие за добрата топлоизолация.

Минерално-стъклената вата е безопасен продукт. Дългогодишни изследвания в Канада и САЩ доказаха, че тя не причинява рак на дихателните пътища на човека.

С оглед на факта, че стъклената вата е предназначена и за използване във вътрешната среда на постройките, има извършена ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА в Чешкия здравен институт за здравната безопасност на произведената в Китай вата, която в България се продава под търговската марка РИВАТЕРМ. Въз основа на резултатите от тестовете, извършени от Акредитираната изпитателна лаборатория номер 1206.3, няма възражения за използване на стъклената вата в интериора на постройките от гледна точка на емисиите формалдехид.

Какво е полистирол?

Полистиренът (или полистирол) е полимер, изготвян от мономера стирен (стирол), течен въглеводород, произвеждан промишлено от петрол. При стайна температура полистиролът е твърд термопласт с аморфна структура, но при по-висока температура може да бъде разтопен и втвърден отново. Стиренът е ароматен мономер, а полистиренът е ароматен полимер. Произведен е за пръв път от BASF през 1930-те.

От химична гледна точка мономерът е стирен, а полимерът – полистирен. В българския език отдавна се използват и наименованията стирол/полистирол, включително и в по-стари нормативни документи, но в последните години се налагат стандартните наименования на IUPAC (IUPAC nomenclature е система за именуване на химическите съединения) стирен, респ. полистирен.

В Германия, а може би и в цяла Европа, най-познатата марка за експандиран полистирен (EPS) е на първия оригинален продукт – Styropor, на български – стиропор.

Чистият твърд полистирен е безцветна гъвкава пластмаса със слаба деформируемост, която може да бъде изливана във форми с фини детайли. Полистиренът може да бъде прозрачен или оцветен в различни цветове. Той е евтин и се използва за производство на детски конструктори, пластмасови прибори за хранене и много други предмети, за които е подходяща сравнително корава евтина пластмаса с възможност за оцветяване в различни цветове. Полистиренът, произведен на листове, може да бъде формован в евтини чаши, чинии, кутии и други предмети за еднократна употреба, особено когато якостта, трайността и топлоустойчивостта не са толкова важни.

Външна или вътрешна изолация – много се дискутира въпроса къде трябва да се положи изолацията. Изолацията отвътре има предимството, че се изработва по-лесно и е по-евтина. Недостатъците и обаче, са повече от предимствата – освен че се намалява обемът на помещението, не се решава проблемът с конденза. Единственото правилно място на изолацията е непосредствено до най-студеното място – отвън. Така температрата плавно се покачва отвън навътре и вътрешната повърхност на стената има температура, близка до тази на въздуха.

Външна изолация

Едно основно правило гласи: топлоизолацията трябва да обгръща сградата отвсякъде, без прекъсване. Защо без прекъсване? Защото всяко прекъсване на изолацията крие в себе си опасността, че неизолираната или зле изолираната зона поради по-ниската температура на повърхността си ще се овлажни от кондензиралата водна пара от вътрешните помещения и така ще се повреди. В този случай се говори за топлинни мостове.

С физическият закон, който действа тук, повечето хора са се сблъсквали: например когато очилата се запотяват при навлизане от студа в едно затоплено помещение.
Пренесено към условията на сградата: стайният въздух има определена температура и определено влагосъдържание. Степента на влажност зависи и от температурата. Колкото е по-висока тя, толкова повече влага може да поеме стайният въздух. Колкото е по-ниска толкова по-малко. Ако стайният въздух с определена температура и определена влажност влезе в контакт с повърхнини с по-ниска температура, то там излишната влага се отлага, тя кондензира – при 200C стайна температура един м3 въздух може да поеме 17,5гр вода под формата на водна пара. Ако тази температура спадне на 00C, например на студената вътрешна повърхност на стената, въздухът може да съдържа само 5гр влага за м3. Излишните 12,5гр кондензират – отлагат се като вода върху студената стена.

От над 40 години като външна изолация се е утвърдила топлоизолиращата композиционна (сандвич) система. Тя се състои от последователни слоеве строителни материали, които са съгласувани помежду си – външна зидария, пластове с носеща способност като мазилка, облепване, топлоизолация(плоскостите от полистирол заемат най-голям пазарен дял, следвани от продуктите от минерални влакна) най-често около 10см дебел слой, мазилка с армираща мрежа и окончателно покритие. Тези системи обезвреждат топлинните мостове при външните стени и намаляват топлинните загуби през външната стена, така наречените трансмисионни загуби. Те припокриват пукнатините, възпрепятстват последващи повреди и гарантират топлоакумулираща способност на външните стени. Така те стабилизират температурата на вътрешните повърхнини на стените, което е важна предпоставка за климатичния комфорт на помещенията.

Ето защо изолационните работи трябва да се изпълнят така, че да няма слаби места, където неконтролируемо да се образува конденз. Това е и предпоставка за постигане на правилното изграждане на интериора.

В европейските страни не е разрешено и не се изпълняват топлоизолации от вата или полистерен със слой по-тънък от 50мм.

Изолиране на външни стени

Външните стени са най-големите гранични повърхности между вътрешния топъл и външния студен въздух. Те трябва да се изолират добре за да се намали загубата на топлина. С цел акумулиране на топлина най-добре е изолацията да се положи върху външната страна на стената. Изолацията може да се положи по три начина: във вентилираща фасада, в облицована невентилираща фасада и в многослойна фасада. При допълнително(последващо) полагане на изолация и при обекти, които се използват само временно добре е изолацията да се положи от вътрешната страна.
Препоръчваме изолацията на стените да се прави външно и с проветрение с цел постигане на следното:

  • Изолират се температурните мостове.
  • Носещата конструкция на сградите се предпазва от външни въздействия.
  • Топлинният комфорт в сградата се запазва дори и след изключване на отоплението.
  • Влагата от кондензацията изчезва след изсъхване.

Изолиране на полегат покрив

Топлоизолацията трябва да обвива къщата. Това важи и за изолацията отгоре, която може да се изпълни или като покривна изолация или като изолация на тавана на последния етаж. Препоръчително е да се изолира директно покрива, дори и когато не се налага доизграждане на таванския етаж за живеене.

Все по-често се налага таванското помещение, намиращо се непосредствено под покрива, да се превърне в удобно за обитаване място, с което използваемата площ в жилището се увеличава. Със скосените си тавани, покривни прозорци и капандури тези помещения имат особена романтика.

Всичко това е възможно при едно условие – отлично направена хидро- и топлоизолация на покривната конструкция.

Около 42% от топлината се губи през покрива на вашия дом. Изолирайки покрива вие не само ще направите вашия дом енергийно ефективен, като спестявате големи суми от сметките за отопление, но вие ще го направите по-топъл и по-уютен за живеене, а също така и ще допринесете за намаляване на отделяните вредни газове.

Преди да започнете работа по изолирането, направете необходимите ремонтни работи по покривната конструкция – проверете целия покрив в дъждовен ден за евентуални пролуки и течове.

По-изгодно ценово е изолирането между мертеците или, тъй като дълбочината между тях често не е достатъчна за необходимата дебелина на изолацията(за постигане на днешните стандарти строителните норми определят дебелина на покривната изолация от 250мм), едно комбинирано изолиране между и под гредите. То има предимството, че мертеците не могат да действат като топлинни мостове. Решаващ при тези конструкции е изборът на подходящите преградни фолиа: фолио с екстремна пропускливост за водни пари над изолацията и паропреградно, въздухохерметично фолио откъм топлата страна на помещението.

Най-добрата преграда срещу проникване на водните пари е алуминиевото фолио. Поради това част от топлоизолационните материали се предлагат едностранно каширани с такова фолио. Такъв материал е и ватата с алуминиево фолио RIVAtherm RALF.

Препоръчваме проветрение при „студени покриви“. В този случай трябва да има входове за въздух в краищата на покрива и изходи на върха му. По този начин проникналата вода или пара лесно се изпаряват, а изсъхналата вата продължава да изпълнява функциите си. Не е препоръчително поставянето на найлонови покрития върху изолацията.

Ако искате да използвате таванското помещение като жилищно, изолирайте покривната конструкция с RIVAtherm RLF в комбинация с RIVAtherm RALF.

Според усреднени данни добре изпълнена топлоизолация оскъпява покривната конструкция с 3 до 5%, който допълнителен разход се изплаща за няколко години.

Изолиране на междуетажни плочи и плочи над земя

Важно е да се отбележи, че изолационните материали, използвани за тавански помещения и пр. нямат никаква товароносимост. За важните места в таванските помещения, резервоарите за вода и пр., които се налага да бъдат достъпни трябва да бъдат изградени „пътечки“ от дървени греди, с цел да не се повреди изолацията.

Вътрешна топлоизолация:

При сградите, които са под защита като паметници на културата, както и там, където от евентуална външна изолация би се изменила ценна за запазване фасада, характерно оформление на сградата, се поставя въпросът за вътрешното изолиране. Той трябва да бъде разрешен за конкретния случай. Положителното при вътрешното изолиране е това, че работите могат да се изпълняват последователно помещение по помещение и отделните мерки могат да се осъществят и при собствени жилища. Вътрешното изолиране е по – евтино от другите видове изолация и може да се изпълни и от строител любител, ако бъдат изяснени строително – физическите предпоставки. Разбираемо е, че при вътрешното изолиране се повишава температурата на вътрешните повърхнини на стените, защото те са се получили чрез облицоване на изолационния слой. Това допринася за здравословен климат в помещението, а и помещенията по – бързо се затоплят. Може да се окаже препоръчително проблематиката на вътрешната изолация да се възложи за разрешаване на специализирана фирма. Напълно възможно е човек сам да изпълни някой от работите, за да намали разходите си.

* *